КЍВВАМ, -аш, несв.; кѝвна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и прех. Диал. Кимвам. Димо (ослушва се навън, после кивва глава, като че се чуди самичък): — .. Слушай, слушай!... Хъм! П. Тодоров, Събр. пр II, 232. киввам се, кивна се страд.
