КЍВНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); кѝвна, -еш, мин. се. -ах, св., непрех. и прех. Кимвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)