КИВО̀Р м. Остар. и диал. 1. Ковчег. Земен свод, който притиска главата ти, две черни стени от пръст, като дъските на кивор, които не ти позволяват да мръднеш. Д. Спространов, С, 189. Послушай: в гуслите печални / бедняци давят горкия си плач / и по мегданите каруци кални / прекарват кивори до здрач. А. Муратов, ХД, 81.
2. Място до кандило на гроб (Н. Геров, РБЯ I).
— От гр. κιβώρι(ον). — Други форми: кѝву̀р, киу̀р, кѝфур.