КИВО̀Т м. Книж. Остар. 1. Богато украсен дървен ковчег в старозаветен храм за пазене скрижалите на Божиите заповеди на завета. И достъпни му станаха словата, писани върху страници от камък с позлатен резец — и спазени в кивота на светилището. Н. Райнов, БЛ, 94. — Кой е в синагогата? Що правят там [старейшините]? .. Врачуват! .. В дъното на горницата имаше кивот, скрит зад синя завеска с шестоперка звезда, а под него гореше седмосвещник. Ст. Загорчинов, ДП, 268-269.
2. Ковчег за мъртвец. Свещениците и няколко от сродници, ..; едвам дочакаха да се свърши церемонията, додето спускаха кивота в земята, много ся страхуваха да не би ся случило ново землетресение. Д. Попов, СбРС (превод), 42. За над кивота (ковчега), в който лежат мощите преподобного отца Йоана, имат различни покровци (покривала), между които и стари, и нови тяжкоценни, с които ся покрива на празници кивотът. Н. Рилски, ОМР, 82. Нежното момиче, / .., / жалостно пее, / .. / Тънко платно шие / в гроб да се покрие / под дъсчен кивот. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 86.
— От гр. κιβωτός.