КИЗЕЛГУ̀Р м. Геол. Светлосив или жълтеникав лек минерал с неголяма твърдост, образуван при отлагането и вкаменяването на скелети от кремъчни водорасли диатомеи в морски и езерни басейни, който се използва за строителен материал и др.; диатомит, инфузорна пръст. Над с. Огняново Н. Железаров открива голям къс кизелгур с отпечатък на риба, което показва, че този район някога е бил дъно на сладководно езеро. РД, 1961, бр. 58, 2. По-меките диатомейни пластове са известни на всички под названието диатомейна пръст (кизелгур), която се употребява за приготовление на огнеупорни съдове, изолационни материали, динамит и др. В. Петрова, PC, 21. Смлян кизелгур.
— Нем. Kieselgur.