КИК междум. За изразяване на специфичен звук, издаван от яребица. Сутрин, преди изгрев, те [скалните яребици] се обаждаха от едни високи варовици: „Ки-ки-кик!“ Ем. Станев, ЯГ, 40.
КИК, кѝкът, кѝка, мн. кѝкове, след числ. кѝка, м. Спорт. Несполучлив удар на топката при футбол, хокей и под.; кикс.
— Англ. kick.