КЍЛА1 ж. Мед. Херния, изсипване. Веднъж жена му, .., почна да го стреля с разперена ръка: — .. Ще ти се помести пъпъкът от тия ръждясали железа. Кила ще ти излезе... Кр. Григоров, ТГ, 113. Слабинната кила не е нищо друго освен изтикване под влияние на повишено вътрекоремно налягане (..) на части от коремните вътрешни органи. Ал. Гюровски, АЧ, 178. Бандаж за кила.

— Γρ. κἡλη.

КЍЛА2 ж. Спец. Болест по зелето.


Източник: Речник на българския език (онлайн)