КИЛЀ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Стара мярка за зърнени храни; кило2, килница. Прибрали сме всичко 13 киле пшеница (1 киле= 36,5 кгр.). А в къщи сме 16 гърла. РД, 1950, бр. 222, 2.

— От араб. през тур. kile.


Източник: Речник на българския език (онлайн)