КИЛИНДРО̀, мн. -а̀, ср. Диал. 1. Дърво или каменен валяк за харман. Турците вършеят, както са вършеели преди средните векове. Един дървен валяк, набит с дървени зъби — „килиндро“, се търкаля след воловете и рони класовете. А. Каралийчев, С, 70-71.

2. Валяк, с който очукват царевицата.

3. Нещо валчесто, подобно на труп на дърво.

— От гр. κϑλινδρος. — Друга форма: килѝндро.


Източник: Речник на българския език (онлайн)