КИЛИФА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Килифаревски. Бягах цяла нощ. На призори чувах далеко викат на турците, но аз бях вече прехвърлил в килифарската мера. НБ, 1876, бр. 48, 188.
КИЛИФА̀РСКИ. Нареч. от прил. килифарски. Само в съчет.: По килифарски усуквам (увъртам). Неодобр. Не казвам истината направо; извъртам. Без да го извъртам и усуквам по килифарски, смело мога да кажа, че аз съм една завършена личност. В. Чертовенски, ГО, 39. Ядосваха го ораторите, които много говореха: „Усуква го по килифарски. Ако го знае, ще го каже простичко.“ Ем. Станев ИК III, 140. Към басните нямах никаква слабост. Колчем прочетях нещо от Езопа, от Фенелона, .., хващаше ме яд и нетърпение. „Защо — думах — не си го кажат направо, ами го усукват по килифарски!“ Г. Караславов, Избр. съч. II, 397.