КЍЛКА ж. 1. Риба цаца; копърка. Spratus spratus phalericus. Около една трета от световния улов на риба се пада на рибите от семейството на селдовите: херинга, сардина, аншуа, килка. Д. Славчев и др., БМ, 62.
2. Консерва от тази риба.
— От рус. килька.