КИМ1, кѝмът, кѝма, мн. няма, м. 1. Двугодишно тревисто топлолюбиво растение от семейство сенникоцветни, отглеждано заради семената, които съдържа етерично масло. Carum corvi.
2. Плодът на това растение, използван като подправка. Намазваме ги [солените пръчици] с жълтък, поръсваме с ким и леко завиваме. Печем ги в силно гореща фурна. ЖД, 1967, кн. 12, 22.
КИМ2, кѝмът, кѝма, мн. няма, м. Само в съчет.: Гоня ким някому. Разг. Неприязнено съм настроен срещу някого заради нещо и желая да му отмъстя, да му напакостя. — Гърдьо ми гони ким за една работа отпреди двайсет години .. Защо съм бил говорил против него в съда, та го били осъдили — затуй ми дири сметка сега. Й. Йовков, ЧКГ, 170. Леля Добра понадигна глава: — Йово, пък какво толкова ким си гоним, а? Тогава едно яре много правеше, ама минало вече! Черемухин, СбСт, 392.
— От тур. kin.