КИМБЕРЛЍТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до кимберлит. На неравномерни промеждутъци децата излизаха от училището и се ослушваха в далечни гърмежи. Взривяваха се кимберлитовите тръби, в които спеше диамантът. Й. Радичков, НД, 97. Други кимберлитови диамантени находища освен тези в района на гр. Кимберли са разположение провинцията Трансваал. Б. Петровски и др., ЮР, 132.


Източник: Речник на българския език (онлайн)