КЍМВАМ, -аш, несв.; кѝмна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Кимам веднъж или няколко пъти обикн. за да дам някакъв знак — потвърждение, подкана и др., или при поздрав. В градината на пейките седят хора .. Идват техни познати, приятели. Само си кимват с глава. Кр. Велев, 3, 9. Понякога кимваше бегло, сякаш докладът потвърждаваше собствените му мисли, усмихваше се. Ем. Манов, ДСР, 442. Кимна [Гергана] с глава на малките [деца] и те тръгнаха послушно. К. Калчев, ДНГ, 104-105. Бялата шейна се понесе бързо и възви зад ъгъла на най-близката улица. Човекът, който седеше в нея, се обърна и му кимна приятелски с глава, сякаш се познаваха отдавна. Св. Минков, СЦ (превод), 42.