КИНЀЗКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от кинез. Жителите са от монголско племя, па изповядват будизма, а самодържецът и големците дръжат кинезката вяра. Ив. Богоров, КГ, 232. В кое време науката е получила кинезка форма, а учениците чиновнически жезъл? Във времето на империите. Знан., 1875, бр. 18, 285.


Източник: Речник на българския език (онлайн)