КИНЕТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до кинетика; кинетически. Кинетични изследвания.
◊ Кинетичен език. Езикозн. Език на жестовете. Кинетична енергия. Физ. Енергия на движението, обусловена от движението на съставните части на телата. При намаляване скоростта на космическия кораб, кинетичната му енергия (енергията на движението) се превръща в топлина. HTM, 1961, кн. 4, 26. Когато при механичните явления кинетичната енергия привидно изчезва изведнаж, .., получава се топлина вместо изчезналата кинетична енергия. Физ. X кл, 1951, 60. Кинетична температура. Физ. Температура в зоната на атомното разпадане, изчислена, като се изхожда от енергията на частиците при разпадането; кинетическа температура. Кинетична теория на газовете. Спец. Теория, обясняваща явленията, наблюдавани в газовете като следствие от закона за непрекъснатото движение и взаимодействие на молекулите им. Термодинамиката не е в състояние да замени напълно кинетичната теория на газовете. Ив. Въжарова, ИН (превод), 133.