КИНОТЕА̀ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Сграда или помещение, където се прожектират филми; кино, кинозала, киносалон. Първият кинотеатър е открит на 28 декември 1895 г. в Париж. Й. Венов и др., К, 7. Слизам на улицата, обхождам няколко квартала, вчера се удивлявах: тук всичко беше пущинаци... и този кинотеатър с хиляда места през петдесет и седма също бе проект, окачен в рамка във фоайето на кино „Изток“. Сл. Македонски, ЕЗС, 177. Основават се специални киноклубове. Нещо повече. Създават се кинотеатри, в които се прожектират само „независими филми“. Б. Шивачев, Съч. I, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)