КИПАРЍСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от кипарис; кипарисен.
2. Обикн. за гора — който се състои от кипариси. Тук-там из склоновете, .., се мяркат кипарисови горички. К. Константинов, ПЗ, 207. Представял съм си Егейските острови с меки, закръглени форми, .., обрасли с богата растителност — маслини, лозя, лаврови и кипарисови горички. П. Вежинов, ДМ, 8. Този град [Одрин] е разположен посред гори от кипарисови дървя и черници. С. Бобчев, ПОС (превод), 64.
3. Който е направен от дървото на кипарис. Има броеници всякакви: .. А дядо Климент пък имаше пъстра броеница .. Имаше какви не зърна: и черни, и жълти, бели и кафяви: имаше от седеф и кехлибар, имаше абаносови и кипарисови зърна, имаше и цветни зърна от стъклени мъниста. Г. Райчев, В, 28. От едната му страна бе поставено наргилето, а от другата — седефлията кипарисово сандъче, в което държеше най-важните книжа и най-скъпите си пръстени. Д. Мантов, ХК, 129.
4. Като същ. кипарисови мн. Бот. Семейство иглолистни растения — вечнозелени дървета и храсти, широко разпространени из цялата суша, като хвойна, кипариси др. Cupressaceae.