КИПНУ̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от кипнувам; кипване. Най-напред (..), пред вид на растящите свирепства и злодеяния на турското населете, беше пошъпнал сам на себе си: — Та такъв живот — живот ли е? Това беше първото кипнуване, първата крачка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 74.