КЍПРО. Нареч. от кипър (в 1 и 2 знач.); напето, кръшно, със самочувствие. Особено закачлива към Илийка беше Марийолка, пазвант Жельовата дъщеря .. Тя вървеше кипро, но пъргаво. Ст. Чилингиров, ПЖ, 56-57. Как кипро седеше Куман на коня си, как юнашки беше накривил калпака над едното ухо! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 392.