КИПЧА̀К, мн. -ци, м. Диал. Меден черпак за пиене на вода. Драсна клечка кибрит, откачи бакърения кипчак и се напи с вода от менците на лавицата. В. Нешков, Н, 409— 410. Слановски излезе, а пред него Бойка ситнеше с пълен котел вода, бял пешкир на лявата си ръка и дълбок кипчак с крива дълга дръжка. Тя сложи котела на тревата и започна да му полива. В. Нешков, Н, 282.