КИПЧЀ, мн. -та, ср. Диал. Метален черпак за вода и ястие. И чичо Малин като станеше след ядене да си гребне вода, отпиваше малко от кипчето и дигаше лице, та поглеждаше към стрина Благунка: — Ама водата ти и тоя път не е от нашия геран. Ил. Волен, ДД, 48. Когато стигна вехтата чешма, която шуртеше от един железен чучур, той нагреба вода с кипчето и почна жадно да пие. А. Каралийчев, ПГ, 127-128.