КИРАДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до кираджия и до кираджийство. От Солун Добровски тръгнал за Белград с кираджийски коне. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 318. До половината път Ангел върви пеш, след това го взема една полупразна кираджийска бричка със също такива като него съборяни. Н. Хайтов, ШГ, 152. Ръцете му изкусно прихващаха стъблата, а сърпът така майсторски се провираше и режеше, че се чуваше само едно хрруп, хрруп, сякаш пасе изгладнял кираджийски бивол в неокосена ливада. К. Кръстев, К, 81-82. По численост арабаджийският и кираджийски еснаф бил след еснафа на абаджиите. Арабаджиите впрягали едри и силни волове, а кираджиите пътували с охранени здрави коне. Л. Теофилов, К, 19.
◊ Като кираджийски кон. Разг. 1. В съчет. с тегля (работя, трудя се). Много, покорно и безропотно работя (тегля). 2. По навик, автоматично, без да мисля. — Ба — сърдеше се жената, — ще хукнем като кираджийски коне. Нали трябва да си почиваме на обед? Г. Караславов, Избр. съч. II, 89. Савата, който от синца ни имаше най-дълги мустаки, опънаха го за тях и той тръгна като кираджийски кон. З. Стоянов, ЗБВ III, 175. Кираджийски кон. Разг. Човек, който безропотно и покорно върши най-тежка работа, на който непрекъснато се възлага да извършва тежка работа. — Млъкни мари, аз да не съм кираджийски кон да ме товари кой си иска и колкото си иска. Хей търси някой друг. Сл. Трънски, Н, 207.