КИРАДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от кираджия; млад кираджия. Па промина кираджийче: / — Дай ми, Динке, от платното. / — Не давам си платанцето, / не ща ти ле от виното. Нар. пес., СбВСтТ, 601. Че ви давам от платното, / а не сакам ви от виното, / нело ви сакам най-младото, / най-младото кираджийче. Нар. пес., СбНУ XLIII, 538.