КИРАСЍР м. Остар. Тежко въоръжен войник с броня, кираса. Кирасири, зуави и шасьори — полкове на стара армия, сега извиха колоните си сред маковите градини и жълтите стърнища при Струма. Й. Йовков, Разк. III, 134. През последните тия дни кирасирите и ловците от Батун дойдоха. ЦВ, 1856, бр. 281, 1.
— От фр. cuirassier през рус. кирасир.