КИРА̀ЦА ж. Остар. и диал. 1. Господарка. — Ако да тя слушаше, кираце, тебе господ, не щеше да тя има в това състояние. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 91.
2. Госпожица. По време на Освобождението и години по-късно госпожицата наричали „кираца“. П. Мирчев, К, 37.
— От гр. κυράτσα.