КИРГЍЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до киргиз и до Киргизия. Заслугите му [на Скрябин] още приживе са достойно оценени с избирането му от киргизкия народ през 1946 год. за депутат във Върховния съвет на СССР. Пр, 1952, кн. 5, 77. Той [Ал. Хумболд] стигна до средните и северните страни на Азия, обиходи киргизките и калмукските степи и задъне ся до самите предели на Монголската земя. Лет., 1873, 131-132.


Източник: Речник на българския език (онлайн)