КЍРИЛИЦА ж. Една от двете старобългарски азбуки, наречена така на името на славянския просветител Кирил (Константин Философ). През IX век се тури началото на българската азбука. Най-старият паметник с кирилица е Самуиловия надгробен камък от 993 година. Р, 1925, бр. 193, 1. Тъй като старобългарските паметници са писани с две азбуки — с т. нар. кирилица и с т. нар. глаголица — дълго се е водил спор, коя от двете старобългарски азбуки е създал Кирил. ТВ, I, 180. Ето, тя самата учеше млади девойки на четмо и писмо .., а в метоха имаше и други нейни ученички, които се готвеха да разнесат тайните на кирилицата в разни градове отсам и отвъд стария Балкан. А. Христофоров, А, 324.