КИРИШЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Дъскорезач, който прави греди. Както моята комшийка Кирима, луда за пари вещица, взе Хрюстема, вонещия киришчия. Ц. Гинчев, ГК, 215.


Източник: Речник на българския език (онлайн)