КИРИЯ̀Ш м. Остар. и диал. 1. Пътник, превозван от каруцар срещу кирия или превозван от кираджия. Каруцарят плесна с камшика и извика: .. — Да омитате тази кратуна, че дяволите ще ви вземат — закрещя още по-сърдито каруцарят и дори замахна да удари неканените си кирияши. М. Топалов, ВН, 1961, бр. 3117, 4.
2. Наемател. Стекоха се татеви изполичари, конакчии и кирияши. А. Страшимиров, А, 159.
— Вер. рум. chiriaş.