КЍРКА ж. Железен инструмент с две удължени остриета и дълга дървена дръжка, предназначен за разкопаване на твърда почва. Започнаха да копаят землянка в десния скат на падината. Звекнаха кирки и лопати в каменливата и ронлива пръст. Д. Ангелов, ЖС, 377-378. И в глуха и тъмна доба, и по месечина мира и сън не им даваше легендата за някакво имане .. И копаят с кирките, ровят с ръце, търсят сънуваното злато. Ст. Станчев, ПЯС, 42. — Копаем канал за водата — отвърна Риза и заби кирка в земята. Б. Несторов, СР, 183. Чуваха се остри, твърди удари на кирки и лопати. М. Кремен, Б, 72.
— Рус. кирка.