КИРЛЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кирлив. Гледам, че на онова същото място в тоя затвор, гдето преди шест години Ботьо плетеше чорапи, стои познато лице, препасано с кирлява престилка и с мазна лъжица в ръка. З. Стоянов, ЗБВ III, 53.
