КИСЕЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. няма, несв., непрех. За плод, храна и под. — имам кисел привкус. — Няколко ябълки ви нося... Киселеят — ще са ви вместо вода. Ст. Дичев, ЗС I, 608. Млякото имаше странен вкус. Беше блудкаво, киселееше, сладнееше. Кл. Цачев, СШ, 112. Бе ни казвала неведнаж, че дините били много сладки. Затова точехме лиги, дорде го опитаме. Ала останахме изненадани. Динчето киселееше, дори горчеше. Кр. Григоров, ОНУ, 74. Кислородът е наречен така, зачтото прави киселини, cup. такива тела, които киселеят на язика и обръщат на червено изобщо всички сини растителни сокове, а особно синя лакмусова хартия. Й. Груев, Φ (превод), 70.
КИСЕЛЀЕ МИ несв., непрех. 1. Усещам кисел вкус. Опитах яденето. Не ми горчи, а ми киселее.
2. Имам неприятен кисел вкус, парене в стомаха, имам киселини. Не яж пържено и с много подправки, че пак ще ти киселее на стомаха.