КИСЕЛИНОУСТОЙЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Спец. Устойчивост на действието на киселина2. Силицият се използува главно под форма на сплави с желязо, алуминий, мед и др., на които придава киселиноустойчивост и други ценни качества. Хим. VIII кл, 1965, 79— 80. Тези [високолегирани] стомани се употребяват за отливки, от които се изискват специални физико-механични свойства: .., киселиноустойчивост, термоустойчивост и др. Л. Калев, ВТЛ, 207. Киселиноустойчивостта на покритието спрямо слаби киселини е повишена и задоволителна. Н. Гудев, ПН, 52-53.