КЍСЕЛИЦА1 ж. 1. Дива ябълка с кисели плодове. Какъвто мераклия беше по отглеждането на овощията. .. Щеше да извади дивачки круши и киселици в гората, ще ги засади, па като ги ашладиса, ела да видиш после. Кр. Григоров, ТГ, 95. Цъфтеше къпинакът, цъфтяха дивите череши, скорушите, плаваха в цветна белина старите клонести киселици. П. Вежинов, НС, 229. — Станьо, ще я окачим твоята китара на една киселица, да я надува вятърът. Ст. Сивриев, ЗСБ, 257.
2. Плодът от това дърво. Гергин прерови раницата — не бе останало нито троха. Огледа се тъжно: „Да имаше поне боровинки или киселици...“ Ем. Манов, ДСР, 440. Той винаги бе намръщен, като че бе ял киселици, та устните му бяха свити, челото набърчено с многобройни ситни бръчици и рядко ще го зърнеш развеселен. Кр. Григоров, ОНУ, 178. Кики обаче смяташе, че никой не я вижда и тъй като храната, която намираше тук, не можеше да се сравни с никакви лешници и стипчиви киселици, тя престана да слиза из дола. Ем. Станев, ПЕГ, 118.
КЍСЕЛИЦА2 ж. Диал. Зайчи киселец; кисела детелина, киселиче, щавел, щавляк.