КЍТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За градина, поле, местност, селище и под. — който е потънал в зеленина и цветя с най-разнообразни багри. Виждаше се, че момчето се привързва към баба си и вуйча си, .. към китната градина над високия бряг на реката. В. Геновска, СГ, 449. Никога полето не е било тъй безкрайно и тъй китно. Глогините се червенееха като зряло грозде червенушка. Шумата лъщеше като медна трапеза, а нивите, .., губеха очи подир бели, далечни облаци. К. Петканов, СВ, 187. Чудесни са априлските дни и нощи в северните поли на нашата Стара планина, в нейните китни котловини и запазени от ветровете полета. Ем. Станев, ЯГ, 80. Нейните гористи склонове и китни долини представят за окото на пътника най-красиви и най-привлекателни гледки. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. И видях като сън, отдавна стопен, ширните степи, обгорени от слънце, и тъмните котловини, покрити с китни селища. Н. Райнов, ВДБ, 29. Някаква чудна пустота навяваше нашият китен двор. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 7.
2. Който е с много красиви и най-разнообразни багри; пъстър, пъстроцветен. Тук е тихо, спокойно и извън реда чисто. Широко миндерличе, покрито с дебело зелено кебе, а наоколо правилно наредени възглавници, опъстрени с китни вълнени шевици. Д. Немиров, Б, 37. Чупеха се линии на кръстосани улици, китни витрини бележеха ярки петна. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 275. С китни са венци момите, а пък момците юначни — / на сребрен ремък през кръста — с мечове златоковани. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 42.
3. За дърво — който има много клони, вейки и листа; кичест. Тя спря под клоните на едно китно дърво и тихо освободи малката си ръка, за да оправи кичурите черни къдрици, безредно паднали по бялото и чело. Ц. Церковски, Съч. III, 47. В задушния юлски ден, дори под китните липи и асми, времето течеше много бавно. Ив. Карановски, Разк. I, 73. В дебрите усойни на Балкана тъмен, / .. / кръшна трепетлика китни клони пери / и деня и нощем слисана трепери. Π. Π. Славейков, Събр съч. IV, 240.
КЍТЕН2, -тна, -тно, мн. -тни и -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За човек — който е хубаво облечен, нагизден, накитен; гиздав. Улисан в съзерцанието на това гъмжило от китен, натруфен върволяк, аз само по-после забелязах присъствието в дюкяна на един непознат господин. Ив. Вазов, Съч. X, 122. Паднала е тъмна мъгла / на момини равни двори; / не е било тъмна мъгла, / най са били китни свати, / да сватуват малка мома. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 111. Низ по село скупом ходят / китни млади коледари. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 99. Ветър вее, гора се люлее, / през гората — китени сватове, / cѐ сватове на бели атове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 219. А. Марко му [на коня] потио говори: / „Нито мислим с тебе бой да бием, / нито мислим далек да те пратим — / че те пратим с китена невеста.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 28.
2. За дрехи или други предмети — красив, много хубаво, красиво изработен, с украса; гиздав. В това време бяха дошли да се покажат, изложени на дискос, даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването. М. Георгиев, Избр. разк., 97. Сълза блесна в очите ѝ и тя я избърса с китената си престилка. Д. Спространов, ОП, 83. Горе на стълбата се показа той [Тъкачев], по риза, разгърден, .. и с голяма китена кърпа с розови ивици, прехвърлена през лявото му рамо. Г. Караславов, ОХ I, 61. Коги расте, Кинке, та порасте, / та накити, Кинке, китен сукман. Нар. пес., СбВСтТ, 46. У люлкю мужко детенце. / На глава му капа китена, / със свилен повой повито. Нар. пес., СбВСтТ, 315. Чийо й оной девойче, / що рано рани на воду, / .., / със тия стовне китени. Нар. пес., СбНУ XIV, 37.
КЍТЕН3, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За постелка, черга и др. — който е с дълги рошави ресни, втъкани между основата и вътъка. Вечерта ме настаниха в една приказно наредена гостна стая с китени алища, козяци и пъстри възглавнички. Н. Стефанова, РП, 96. Едната от стаите беше почти празна, просторна и светла — стаята за гости. Две легла, покрити с китени губери, бяха наредени покрай двете стени. К. Константинов, СЧЗ, 157. Пруст у чорбаджи Петка. Подът застлан с няколко пъстри, китени губерчета. П. Тодоров, Събр. пр II, 329. Зимницата беше порасла и застилаше земята като зелена китена черга. К. Петканов, ОБ, 110.
2. Като същ. китено ср. Диал. Китеник. Главатарят сега седеше в единия край на този чардак, изтегнат върху дебело китено, опънал нозе. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 303.