КЍТЕНИЦА ж. Диал. 1. Китеник. ● Обр. Млада нощ постила китеница. В девствен лес / мълчат ела висока и мъжествен бор. В. Марковски, ПЗ, 42.
2. Кичесто дърво. У село го [Угрин татарин] не пущаме, / под село ке го запреме, / под село в ливадите, / под китената китеница, / под високото ореше. Нар. пес., СбАИ, 302.