КЍТЕНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от китеник; малък китеник. Отметна ъгъла на китеничето, откри личицето на сина си и се загледа в него. Г. Караславов, ОХ IV, 182. Хаджийката, която досега бе мълчала и само тържествуващо и отмъстително бе гледала Недя, посегна, та зави мъжа си с едно китениче. В. Геновска, СГ, 242.