КИТОЛО̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Човек, който се занимава с лов на китове; китобоец. Калмарите са любима храна за кашалотите, но едрите екземпляри не се предават лесно· Тогава между тези две животни с титаническа сила започва страшен бой. Английският китоловец и изследовател Булен е имал възможност да наблюдава такава схватка. К, 1963, кн. 1, 37. Това са горди, свободолюбиви люде [исландците], от детинство привикнали на тежък труд върху парчето земя, притиснато между лавовите потоци, закалени в борбата с океана, прочути риболовци и китоловци. С. Кюпрюбашиев, И, 5-6. И седнал в къта, в своята колиба, / не знаеш ти, ..; / че океанът с мощния си зов, / примамва китоловците на лов. М. Петканова, КС, 35.