КИТООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Китовиден; китоподобен.
2. Като същ. китообразни мн. Китоподобен (във 2 знач.). Навсякъде в морските води може да се срещнат акули, скатове, херинги, мурени, сафриди .. Чести са и делфините и други китообразни. Хр. Тилев, Ф, 56. От рода на китообразните е и северният делфин белуха, който дава хубава кожа, много мазнина и месо. Д. Славчев и др., БМ, 54. От животните, които населяват земята, най-големите са китообразните. Лет., 1871, 114.