КЍФЛАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Човек, който прави или продава кифли. — Топли кифлиии. Кифлиии... викаше проточено със звънливия си глас кифладжията. Д. Калфов, Избр. разк., 346.

Като кифладжия се излагам. Разг. Много се излагам. — Не забравяй, че съмненията са си съмнения, а милицията иска факти. Не може да се излагаме като кифладжии. Открием ли нещо тогава. Сл. Чернишев, ВМ, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)