КЍЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Украсявам някого или нещо с цветя, накити, хубави предмети и др., правя го да бъде красив, нагизден; китя, гиздя, тъкмя. От тези цветя учителката по история друга година донасяше на 24 май в училището по цяла кошница, да кичат ликовете на славянските просветители Кирил и Методий. Ем. Коралов, ДП, 38. Белчо обикновено лежеше на двора, .. Ние го чешехме, милвахме, носехме му храна и кичехме рогата му с големи китки. Елин Пелин, Съч. II, 27-28. Между това той взе да кичи къщата си, за да бъде приятна на бъдещата му съпруга, кога се настани в нея. Ив. Вазов, Съч. XIV, 62. — Кичиш ми, либе, калпака, / на пръст ми пръстен затъкваш, / ала е пусто напразно — / венчило мина през мене. Ц. Церковски, Съч. II, 222. Кичила майка Стояна, / кичила, още редила, / със венчалната премена. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 155. Лудо ходи, лудо шета из село, / калпак криви, китки кичи на чело. Нар. пес., СбВСт, 606.
2. За цветя, букет, украшение и под. — служа за украса, крася, украсявам някого или нещо; китя. И колко цветя имаше! Колко перуники кичеха главите! Елин Пелин, Съч. III, 107. Главата му кичи бяла плетена шапка. К. Величков, ПССъч. I, 72. Роза кървавочервена кичи / бялото ѝ чело... Както в май / всяко младо българско момиче / носи по старинен обичай. Бл. Димитрова, Л, 298. А там, зад духалото, бледо момиче / ритмично се клати и пей, / венец златоискрен косите му кичи / и плач в песента му се лей. Хр. Смирненски, Съч. I, 36.
3. Подреждам, правя цветя, треви на китка, на букет, венец и под.; вия, китя. Дрямка ме не хвана да гледам твоите посестрими по златно ливаде китки да кичат. П. Тодоров, Събр. пр II, 121. На кьошка на западната страна на една широка граничева лавица стоеше един белобрад старец на осемдесет години, прегърбен, и кичеше маточина на китки. Ц. Гинчев, ГК, 19. Малки моми из друм тичат, / цвете берат, китки кичат. Ц. Церковски, Съч. II, 52. По цветни странища овчарка засмяна / бере минзухар, / на китка го кичи, на китка безценна, / овчарю на дар! Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 127.
4. Прен. Приписвам на някого качества, които не притежава, за да го злепоставя. — Би ли ме обичала, ако бъдех такъв, какъвто ме кичат пред тебе? Ив. Вазов, Съч. XXII, 76.
5. Прен. С предл. с. Наричам някого с някакво име, за да го подиграя или за да го лаская. Уста Гочо, .. беше лют, но не като пипер, а също като растението [ряпа], с презимето на което го кичеха. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 36. Той не беше излязъл из никое медицинско училище, но младежите, за да го турят по-високо от гърка хекимин, кичеха го с титлата доктор. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. кича се страд.
КЍЧА СЕ несв., непрех. 1. Забождам цвете в косата си, на дрехата си. „Спомних за тая, която обичах и за белите рози, с които тя обичаше да се кичи.“ Елин Пелин, Съч. IV, 62. Игна слезе от каруцата, навлезе в близката нива. Босилко завърза коня в едно от колелата и отиде при Игна, която береше кадънки и се кичеше. К. Петканов, ОБ, 19.
2. Правя да придобия приятен, красив вид, украсявам се с цветя, накити, хубави дрехи и под.; гиздя се, китя се, разкрасявам се. Като гледа човек тези чапрази, колани, .. муски и гердани, неволно си помисля: какъв ли ще да е бил изгледът на кръшните хора, когато жените са окачвали тези кичила, .. Родопчанките са умеели да се кичат. Н. Хайтов, ШГ, 107. Сега той взе да се кичи: облече от тънък плат дрехи, препаса меч, яхна кон и смело се впусна в предприятието, което надминуваше силите му. Ив. Вазов, Съч. XXI, 6.
3. Прен. С предл. с. Изтъквам, подчертавам или си приписвам качества, които реално може и да не притежавам; парадирам. Божие подобие, от тварите си по-неразумно, а само с разум се кичиш! Ем. Станев, А, 213. Отрано слязох долу на другата заран, за да не опровергая прословутата английска точност, с която обичах да се кича. А. Христофоров, О, 131. Той се надсмива над големи титли и имена, с които дребни държавници се кичат. Б. Ангелов, ЛС, 236.