КЍЧУР м. 1. Снопче косми от коса или козина. Тя неочаквано се оживи и с енергично движение отхвърли кестенявия кичур от челото си. Ем. Манов, БГ, 143. Откритото право чело, върху което падаха кичури черна, мокра коса, придаде особена прелест на този здрав и жилав младеж. Г. Караславов, Избр. съч. X, 95. Ангелика се облегна на него .. Борис усети по лицето си косата ѝ, вдъхна с упоение проникващия дълбоко, възбуждащ мирис на гъстите, пръхкави кичури. Д. Талев, ГЧ, 319. Тъй малко по малко студовете смъкнали козината от гърба му, а през пролетта, дето имало тук и там кичур по корема, също опадал. Й. Радичков, ББ, 119. Той [еленът] беше отпаднал. Хълбоците му изглеждаха рошави, гривата на гушата му оредя. Всеки ден зимната му козина падаше на цели кичури. Ем. Станев, ПЕГ, 114.

2. Събрани на снопче или на китка цветове, плодове или стръкове растения. Гъста и тежка е зеленината на овошките, някъде над сухите дувари се синее люляк или висят жълти кичури на цъфнал салкъм. Й. Йовков, СЛ, 80-81. Един след друг кичурите череши тупкаха в празното дъно на кошничката му [на Янко]. Ем. Коралов, ДП, 40. Тук-там върху изсъхналата трева тупаха зрели ябълки, ала по сенчестите места цели кичури не бяха се зачервили както трябва. К. Константинов, СЧЗ, 147. Над него [храма], сякаш палма сред пустиня, / надвесва али кичури калина. Ем. Попдимитров, СР, 144. Ами овцете? Ами козите? Кой ги пасе сега? И дали са същите, каквито ги остави? Ще го познаят ли, .. Ще се спуснат ли, за да им даде трохи или кичур свежа трева, набрана сред някоя драка? Г. Караславов, Избр. съч. V, 354.

3. Грозд, чепка. Два кичура грозде, единият червен, другият жълт като кехлибар, са сложени в кошничката между два букета, на сините стени. А. Каменова, ХГ, 100. Понякога лози пълзяха пряко стрехите и образуваха над пътя дебела зелена мрежа, под която висяха незрели кичури грозде. Ст. Загорчинов, ЛСС, 83.

4. Разш. Събрани близо едни до други растения, храсти, дървета. А далеч, зад пресни кичури зеленина, се виждаха големите царски градини. Н. Райнов, ВДБ, 69. Горе на брега висяха кичур храсти, които с дълга плитка се съединяваха с близката гора. X. Русев, ПС, 137. И сред тая пъстролика равна безбрежност само около селото са скупчени кичури от дървета тъй гола е навсякъде степта, че тъмнозеленият цвят на дърветата изглежда дребно петънце сред нея. П. Славински, ПЗ, 270. Редки кичури лещак се купчеха в дола, суха трева също на кичури стърчеше помежду лещака. Й. Радичков, СР, 69.

5. Връзка от някакви предмети; китка. На столчето до мангала седна възрастен мъж — .. На друго, дълго столче до него бяха наслагани кичури памучни фитили за свещи на стената отсреща бяха окачени, редица снопчета вече готови лоени свещи. Д. Талев, ЖС, 18. И Фильо Камболчев измъкна от джеба на панталона си един кичур ключове, здраво навързани на дебела верижка, и се врътна назад към желязната каса. Д. Калфов, Избр. разк., 7.

6. Диал. Ледена висулка на стреха. В тая глухота, когато всичко наоколо е вкочанено от студ, когато от подпорната стена на нашата суходолина висят дълги ледени кичури и не може да мине не само волска кола, но и шейна, гласчето на агнето ти навява нещо радостно. Кр. Григоров, ОНУ, 83-84.


Източник: Речник на българския език (онлайн)