КЍШКА1 ж. Диал. 1. Прикрепена на хурка клечка с навита на нея вълна, натопена в катран, в който предачката си мокри пръстите за да върти вретеното; кисца1.
2. Клечка с прикрепено парцалче за мазане на кола с катран.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
КЍШКА2 ж. Диал. Прокиснало прясно мляко.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.