КИШО̀ВЕН, -вна, -вно, мп. -вни, прил. Диал. Кишав (в 1 знач.); кишовит. В деня на сватбата тя стана рано, с глава натежала от тъпа болка. Този ден дойде като всички дни към края на зимата, 1917 година — кишовен, грижовен и тревожен. Г. Караславов, ОХ I, 427. Есента тази година се случи кишовна. Дъждовете заваляха още към средата на месец септември. Д. Ангелов, ЖС, 368. — Петкана, първо любене! / Дали е време кишовно, / кишовно, време дъжовно, / та си ни кашча прокапа, / та ми лицето омокри? Нар. пес., СбНУ III, 63. Не иде, сине, не иде, / не иде младо кръмарче / на тиа кола беглички, / че ми е годин дъждевна, / дъждевна годин, кишовна? Нар. пес., СбНУ XLIV, 190.