КЛА̀ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Поставям, слагам, турям; клада, кладам. Дърва преснодонесени от планина не клават на огън, догде предварително една нощ поне не пренощуват. СбНУКШ ч. III, 198. Тог изваде църна арапина, / ми изваде книга от пазуха / и я клава на Маркова глава, / па ми фати молитва да пее. Нар. пес., Христом. ВВ II, 110. А Радула влезе в конюшница, / ми обружа коня ластоица; / седло клава от стребро ковано, / узда клава от злато жежано. Нар. пес., СбНУ XXIX, 97. Вихор ми вие в гора зелена, / не ми е вихор, лю ми е Юда, / гора трошеше, двори градеше. / .. / Зидове зиде, керпичи клава, / керпичи клава, се малки деца. Нар. пес., Ст. Верковяч, НПМБ, 1. На налбанти се молеше [Янкула]: / „Eй налбанти, мили брате! / Харно ми коня ковайте, / карагрош плочи клавайте.“ Нар. пес., СбБрМ, 143. Здрава нога в търн не клавай си (не влизай в опасност). СбНУ IV, 212. клавам се страд. Огън и барут на едно място не сe клава. Π. Ρ. Славейков, БП II, 6.