КЛА̀BAHE, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от клавам и от клавам се; поставяне, слагане, туряне. Последнята половина от настоящето правило, т. е. клаването различни неща под и над леунката се пази само у простолюдието и по селата, а не и в града въобще. СбНУКШ ч. III, 25.