КЛАКЬО̀Р м. 1. Наето срещу възнаграждение лице да ръкопляска или шумно да освирква актьор, оратор и под. за създаване на впечатление за голям успех или провал. Публиката ме разбираше. Аз я обичах и тя ме обичаше. Аз никога не съм имала клакьори, отрано приготвени. Чувствувах това като едно долно средство да се печели евтина слава. Ст. Грудев, АБ, 189. Виенската опера е помолила публиката да не аплодира на артистите, .. Артистите са решили да не предоставят вече безплатни билети на професионалните клакьори и за окончателния успех в борбата си с тях, те са решили за известно време да се откажат от аплодисментите на публиката. К, 1927, бр. 116, 3. От ръкопляскане... клакьорите / едва не сринаха декорите. Кр. Вълков, МО, 158.
2. Прен. Човек, който възхвалява публично някого, за да му се хареса и спечели благоволението му. — Неговите... Мъчеха се да му създадат популярност... Подмазваха му се... И пак размаха ръце: — Клакьори! Др. Асенов, СВ, 148.
— Фр. claqueur.