КЛА̀НИЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от кланик; малък кланик; тланиче, пезулче. Си го зеде, си го кладе, / си го кладе во кланиче, / кей се найде пусто глуфче, / му изгриза ушината. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 164.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.