КЛА̀НЯМ, -яш, несв., прех. 1. Навеждам, превивам нещо надолу; свеждам. Леко се полюляват оголените върхари из широката градина, ..; кланя ветви и стволестият орех, разперил сиви клони до вратнята. Ив. Кирилов, Ж, 49. Кланят върхове тъжовни / дървесата оголели. Н. Ракитин, С II, 106.
2. Остар. и диал. Карам, навеждам някого да се поклоня. Коя ще кланя невястата (на сватба)? Н. Геров, РБЯ II, 367.
3. Непрех. Диал. Кланям се. Игличинка йe Лазаре, / в поле кланяла, / .., / богу молила: / —,, Я дай ми, боже, Лазаре, / юнака Дяка. Нар. пес., СбАИ, 239.
4. Неnpex. Диал. За мюсюлманин — моля се, изпълнявам молитвата си. Стана Марко, в джамия отиде — / турски кланя, бугарски се моли. Нар. пес., СбНУ XLIV, 18. — „Айде мен да земеш, / турчинка да станеш, / .., / в джамия да влезеш, / абдес да си вземеш, / та сабах да кланяш.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 218. кланям се страд. от кланям в 1 и 2 знач.
КЛА̀НЯМ СЕ несв., непрех. 1. Правя поклон някому в знак на почит или благодарност; покланям се. Насреща му идеше живият поток от хора и аз виждах да свалят почтително шапки, дa се кланят, някои да се спират и разговарят. Й. Йовков, Разк. III, 95. Край тях ще по час минава младият отец Игнатий, почтително им се кланя и лицето му се отваря от усмивка чак до ушите. Елин Пелин, Съч. I, 189. А и Тинка, като се мъдри под венеца и булото, и като се кланя срамежливо на свекър и свекърва, на кумове и роднини, усяща, че сърцето ѝ блика от радост и щастие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. Болярите я ненавиждаха още повече, .., но още по-ниско ѝ се кланяха, когато я срещнеха. Ив. Вазов, Съч. XIII, 110. „Кога идеш в Ралинови двори, / ти не слизай от вранята коня, / ти са кланяй до черните врви, / а свекрви — до белите поли.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 15.
2. Прекланям се пред някого или нещо, почитам някого или нещо. Народът инстинктивно жадуваше да се кланя на някой кумир, да сбере надеждите си в едно силно лице. Ив. Вазов, Съч. XIV, 149. — Артист! Знаменитост! — Ах, той е млад още... всички му завиждат, пречат му, но скоро ще му се кланят. Г. Райчев, Избр. съч. II, 133. За разлика от съселяните си, които се кланяли на гората, чорбаджият се кланял само на парата. Н. Хайтов, ПП, 15. Тука, трябва друго — и то не е нито твоята световна революция, нито четите на Раковски, а реална сила! Това разбирам аз, на това се кланям!... Ст. Дичев, ЗС I, 511.
3. Държа се покорно, раболепно пред някого; угоднича някому. — Омръзна ни да се кланяме пред византийците, да се усмихваме на козните на пратениците им. М. Смилова, ДСВ, 61. Не съм свикнал на князе да се кланям, но няма да се наредя и с ония, които се бият в гърдите, а тайничко хвърлят око на по-тлъст кокал. В. Геновска, СГ, 231. Ако са повлачем нейде, то ще ни стане скъпо и прескъпо: ..; защото сме принудени секиму и сякъде да са кланяме. Хр. Ботев, Съч. 1929, 243.
4. Рел. Правя поклони при молитва. Сетне ще изправи [Стоян] лице към иконата, ще започне да се кръсти, размахвайки широко ръка на гърдите си, да се кланя и да шепне църковни думи и свои някакви молитви. Д. Талев, ЖС, 445. Бездетни и челядници идат да се кланят с молитва на светия гроб и да οмият лицата си с благословена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 83. Преди да си легне, дълго се кръсти и кланя пред коностаса и моли се на света Богородица, дано разнесе тие лошавини. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 230. Отде ме позна, че съм благочестив и набожен? Защото те видях — рекъл имаминът, — че са често кланяш и молиш. Христом. ВВ I, 55. О, мой боже, правий боже! / .. / не ти, комуто се кланят / калугере и попове / и комуто свещи палят, / православните скотове. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18.
5. Извършвам движение, подобно на поклон, като ту се навеждам, наклонявам, ту се повдигам. Често, седнал до огнището срещу Спира, той се припича и мълчи, докато скоро започне да дреме и да се кланя. Д. Калфов, ΠЮΗ, 46. Военната камионетка се показа от завоя. Черната муцуна на мотора се люшкаше и кланяше по тесния път. Ем. Станев, ИК III, 222. Тогава някой го погали. Погледна нагоре: високият господин с очилата, чието палто се кланяше така смешно, стоеше до него и му се усмихваше. Вл. Полянов, ПП, 33.
◊ Кланям се до земята (до̀земи) някому. Диал. 1. Оказвам голяма почит и уважение на някого. — Научих, че людете могат да се усмихват и да трошат костите на тези, на които до вчера са се кланяли до земята, стига да има кой да им плати. М. Смилова, ДСВ, 235. — Царицата ти праща много здраве. — Кланям се до земята на царицата. Ив. Вазов, Съч. XXI, 32. Те [търговците] му се кланяха доземи, бяха готови да дадат пари и рушвети, от душа бяха на страната на новата власт, но оръжие в ръцете си нямаше да вземат... Г. Караславов, ОХ IV, 516. 2. Изразявам голяма благодарност към някого. Алексей тряба до земята да ми се кланя, тряба краката ми да цалува. В. Друмев, И, 26. Кланям се до суровата земя някому. Моля се коленопреклонно някому. — Води ни! — викаха отвред. — С тебе, Момчиле, не ни трябва друг войвода! — До суровата земя ти се кланям, бащице! Ст. Загорчинов, ДП, 329. Кланям се като на светия някому. Диал. Изразявам голяма почит, голямо уважение към някого. На дявола се кланям. Разг. Лош, проклет, нечестен човек съм, върша нечестни дела. На кой (какъв) господ (бог) се кланям. Разг. Какви възгледи имам, какви идеи споделям. — Затова пък ти не се безпокой, професоре! — ухили се попът. — Познавам си аз стоката. Зная аз на кой бог се кланя, всичките му [на владиката] мераци зная… Всичко ще приеме, дори твоят Саваот горе няма да му се опре. П. Незнакомов, СП, 65. На кой дявол се кланям. Разг. С какви нечестни средства си служа, за да постигна това, което искам. — Де да знаеш на кой господ е служил и на кой дявол се е кланял... М. Марчевски, НС, 37.